За терапията

Когнитивно-поведенеската психотерапия (КПТ) е създадена през 70-те години на миналия век за лечението на клинична депресия и е може би най-сериозно научно изследваната от всички видове психотерапии. Изследванията недвусмислено доказват успеваемостта на терапията наравно с употребата на медикаменти в лечението на депресия и тревожност и по-високия й успех от медикаментите, когато става въпрос за предпазване от рецидив (връщане на симптомите).  

Освен депресия и тревожност, когнитивно-поведенческата терапия повлиява много успешно още ред психологически страдания:

  • Паническо разстройство
  • Обсесивно-компулсивно разстройство
  • Социална фобия
  • Нарушения в храненето – анорексия, булимия, пристъпно преяждане
  • Зависимости
  • Ниска самооценка
  • Проблеми с гнева

Както сочи самото й име, когнитивно-поведенческата терапия обединява две основни насоки на работа – работа с нашето мислене (когниции – мисли, въображение, спомени, образи) и работа с нашето поведение. Основен критерий за това колко успешно са повлияни от терапията тези два аспекта на нашата личност са нашите емоции. Трайното и значително подобряване на емоциите ни и общото ни усещане за благополучие и спокойствие са показател за това, колко успешна е била проведената терапия.

Когнитивно-поведенческата терапия е сравнително краткосрочна терапия (10 – 20 терапевтични сесии), ориентирана е към решаването на проблема и въпреки че признава детските ви спомени и опит за важни във формирането както на личността Ви, така и на проблемите Ви, се фокусира предимно върху настоящето, върху „тук и сега“. Важно е как клиентът се справя с настоящия си живот и как в него могат да бъдат направени когнитивни и поведенчески промени, които да донесат повече спокойствие, увереност и удовлетворение.

В когнитивено-поведенческата терапия терапевт и клиент работят като един общ екип, който „изследва“, валидизира или оспорва мисленето и поведението на клиента. В терапията клиентът е приет за „експерт“ в собствения си живот, а концепциите на терапевта се разглеждат като хипотези, които трябва да бъдат доказани или отхвърлени. В течение на терапията клиентът усвоява знания и умения, които не само повлияват проблема му „тук и сега“, но могат да бъдат използвани и в бъдеще, в реалния живот извън лечението.

В когнитивно-поведенческата терапия е важно създаването на отношения на доверие и сигурност, на атмосфера, която да позволи на клиента да споделя и обсъжда спокойно всичко, което го тревожи. Отношението на равнопоставеност подпомага и „екипната“ работа на терапевт и клиент и дава пространство за свободно анализиране на проблемите и търсене на най-доброто им решение.

Въпреки че когнитивно-поведенческата терапия е структурирана и работеща по конкретни алгоритми, тя поволява едновременно с това и индивидуален подход към всеки от клиентите, съобразен с неговата личност и възможности.