• Мирослава Кантутис

Здравна тревожност (хипохондрия)



Да се тревожим за здравето си е нормално и е нещо, което се случва на всички нас от време на време. Но в някои случаи тази тревога придобива други измерения и започва да се проявява като постоянен страх от сериозно и/или животозастрашаващо заболяване, независимо от факта, че всички медицински прегледи и изследвания го отричат. За проблем можем да мислим, когато усетим, че тревожността ни за здравето става:


- Mного крайна и непропорционална спрямо симптомите – дори леки неразположения започват да се възприемат като сигнал за сериозно и/или животозастрашаващо заболяване


- Много продължителна, т.е. не е еднократно или бързопреминаващо явление


- Води до дисфункционално поведение – постоянни проверки на тялото, търсене на лекарски консултации, провеждане на множество изследвания и/или постоянно четене на медицинска информация; Дисфункционалното поведение може да се развие и в обратна посока – до пълно избягване на досег с медицински лица, което обаче не намалява притесненията за здравословното състояние.


- Води до значителен дистрес и повлиява функционирането на индивида във всички сфери от живота му - семейство, приятели, работа/учене, забавления, отношения с лекари, финанси и пр.

За развитието на здравна тревожност може да се посочат множество фактори:


- Негативни преживявания, свързани със здравето – сериозна болест на страдащия или не негов близък, смърт, медицински проблеми.


- Член от семейството със здравна тревожност.


- Особен акцент в когнитивно-поведенческата терапия на здравната тревожност се поставя върху грешната интерпретация на физически симптом или медицинска информация от страна на клиента. Така проблемът се очератва като когнитивен проблем, включващ грешна оценка.


- При хората, страдащи от здравна тревожнсот се откриват множество дисфункционални правила и допускания за здравето: „Трябва да приемам всички симптоми сериозно.“, „За да съм здрав, не трябва да имам никакви симптоми; „Трябва да съобщя на лекаря си за всичките си симптоми“; „Аз трябва да получа диагноза, за да съм спокоен“; „Докторът ми трябва да е съвсем убеден“; „Лекарят ми трябва да може да обясни всеки симптом и промяна в тялото“; „Всеки дискомфорт и телесна промяна са проблематични“; „След като лекарят ми препоръчва изследване, значи нещата са сериозни“; „Ако лекарят ми не знае какво точно ми има, то нещата са сериозни“; „Ако пропусна някой важен телесен симптом, това ще ме убие“.

Дълго време хипохондрията остава без ефективно лечение, физическо и психологическо. Най-доброто, което е било предлагано е подкрепяща терапия и стратегията на подсигуряване. Разработената когнитивно-поведенческа теория и лечението, произтичащо от нея, отбелязват добри резултати в множество контролирани изследвания и днес този подход е доказано работещ. Когнитивно-поведенческата теория за здравната тревожност осигурява подробно обяснение на психологическите процеси, участващи в заболяването и включва етиологичните и поддържащи фактори. Промяната на психологическите фактори, включени в поддържането на заболяването трябва да водят до решаването на централния проблем – фалшивото вярване, че пациентът е физически болен, основано на грешна интерпретация на невинни физически симптоми или сигнали и на здравна информация, получена от професионалисти, медия и Интернет.

77 преглеждания
+359878108427
  • Facebook