Не започвайте с третата фраза

Не започвайте с третата фраза!

Преди време публикувах коментар върху една метафора, взета от будистки текст - тази за "втората стрела". Сега искам да споделя един кратък разказ за друга метафора - тази за "третата фраза". Давам си сметка, колко условно е такова номериране, колко е символично и в някакъв смисъл обтекаемо, но едновременно с това, то подрежда по някакъв начин мислите и поведението ни, и с това ни помага да постигнем по-удовлетворяващо ни общуване с другия, а оттам - и по-силно удовлетворение от собствения ни живот. Ето и самият текст :

„Понякога кавам на дъщеря си „Не започвай с третата фраза!“

Тя седи на масата и говори бавно, с отчаяние и обида в гласа:

- Защо никой не ми дава хляб?

- Това е третата фраза, миличка. Първата трябва да бъде „Моля, дайте ми хляб!“ (и тя решава 80% от проблемите на момента). Втората трябва да бъде „Извинете, може би не ме чухте, помолих ви за хляб.“ (вероятността да получиш хляба вече става 95%)

И чак след това вече можеш да преминеш към третата – „Защо никой не ми дава хляб?“

Когато изпиташ страшно възмущение, недоволство и обида от нечие поведение, първо попитай себе си: казах ли на този човек, че имам нужда от нещо или че не искам нещо.

Той допуска ли изобщо, че аз съм недоволна по някаква причина?

Колкото и обидно да ни звучи, хората правят много неща не за това, че искат да ни навредят, а за това, че са заети със себе си и изобщо и не мислят за нас, за нашите „тънки струни“ и много нервни окончания.

Но те са способни да направят и много за нас, ако ние, използвайки дадения ни дар на пряката реч, им позволим да знаят за това.“

Алика Калайда