• mkantutis

Схема терапия - какво е това

Актуализирано: Янр 30




Схема терапия

Схема терапията е иновативна психотерапия, разработена в края на 20-ти век от американския психиатър д-р Джефри Йънг за лечение на личностови разстройства, хронична депресия и други трудни за овладяване индивидуални проблеми и проблеми на двойките.

Схема терапията интегрира в себе си елементи на когнитивната терапия, поведенческата терапия, теорията на обектните отношения и гещалт терапията, като ги обединява в един систематизиран подход на лечение. Най-актуална тенденция е сливането й с майндфулнес медитацията, което е подходящо за клиенти, които искат да добавят повече духовност в живота си.

Схема терапията притежава ясната и систематизирана структура, характерна за фокусираната в намирането на решения когнитивна терапия, но навлиза много по-дълбоко от нея, като включва най-ценното от психоанализата. Тя изследва родителския стил и ранните години, но продължава с активно преструктуриране на личността, без да се чака да се случи някакво магическо вътрешно прозрение като в психоанализата

Името й идва от централната за терапията концепция за наличието на т.нар от д-р Джефри Янг ранни дезадаптивни схеми (маладаптивни схеми или просто „схеми“), които се формират в детството в резултат на травматични преживявания или непълноценни взаимоотношения с родители и връстници. Схемите определят начина, по който възприемаме света и отношенията си с другите. Те са причина да реагираме прекалено остро или да бездействаме в определени ситуации, да се държим по начин, който наранява нас или другите, да бъдем неадекватни


Теория на схема терапията

Четирите основни концепции, с които Схема терапията работи, са: Ранни Дезадаптивни Схеми, Основни Емоционални Нужди, Дезадаптивни стилове за справяне и Схема Модове.


Ранните Дезадаптивни Схеми са 18 на брой и представляват саморазгромяващи базисни модели, които ние пазим и повтаряме през целия си живот. Определението за схема е: „всеобхватни теми относно нас самите и отношенията ни с другите, които възникват през детството, развиват се през целия ни живот, и са в значителна степен дисфункционални.”

Ранните Дезадаптивни схеми са свързани в основните емоционални нужди на детето. Всяка от 18-те схеми представя специфична емоционална нужда, която не е била посрещната адекватно през детството или юношеството.


Сред основните емоционални нужди на човек са: връзка, взаимодействие, съпричастност, сигурност, защитеност, стабилност, грижа, любов, приемане, внимание, уважение, самостоятелност и др. Например дете, което е лишено от връзка с родител (заради развод, смърт и др.) може да развие схема Изоставяне / Нестабилност.

За развитието на Схемите има значение също и взаимодействито между вродения темперамент на детето, травмиращ опит с родители, братя, сестри или връстници и цялостното културално влияние на средата.

Тъй като възникването им е в ранен етап от живота, Схемите стават много близки и поради това – удобни. В резултат на това ние започваме да изривяваме нашето виждане за събитията в живота ни, с оглед на това да поддържаме валидността на Схемите. Схемите могат да останат латентни до момент, в който биват активирани от ситуации, свързани с конкретната схема.

Дезадаптивните стилове на справяне са начините, по които детето се приспособява към схемите и травмиращия детски опит. Например, някои деца се предават пред своите схеми, други намират начин да блокират или да избегнат болката, докато трети се борят или свръхкомпенсират.

Различните хора се справят различно със своите схеми. Това обяснява защо деца, израснали в еднаква среда могат да бъдат толкова различни. Например, две деца с родители, които ги малтретират, могат да отговорят по два различни начина на насилието. Едното става пасивна, изплашена жертва и остава такова през целия си живот, а другото дете става отявлен бунтар и дори може да напусне рано дома си и да прекрати връзките със семейството си. Тази разлика се появява отчасти за това, че тези две деца имат по рождение различен темперамент, който е предразположение за това хората да бъдат страхливи, активни, открити или срамежливи. Друга причина може да бъде това, че децата несъзнателно избират да следват модела на някой от родителите. Например, тъй като „насилникът” често се жени за „жертва”, детето в такова семейство може да следва модела или на насилника, или на жертвата, или да усвои черти и от двата стила.

Схема терапията разглежда стиловете за справяне като част от начина на детето да оцелее в травмираща среда. За нещастие, ние продължаваме на повтаряме нашите стилове на справяне и като възрастни, когато не ни се налага повече „да оцеляваме”.

През повечето от времето ни като възрастни тези стилове за справяне ни карат да действаме по начини, които блокират нашето развитие, например: злоупотребяваме с алкохол, ставаме изключително ригидни и упорити, изолираме се от другите хора, спираме да усещаме емоциите си или малтретираме другите.

Съгласно модела на Схема терапията има три основни начина, по които ние се приспособяваме към нашите схеми:

1. Отстъпване/предаване, което означава да се предадем на нашите схеми и да ги повтаряме отново и отново.

2. Избягване, което означава да намерим начин да избягаме или да блокираме нашите схеми; и

3. Свръхкомпенсиране, което означава да правим обратното на това, което нашите схеми ни карат да чувстваме.


Схема Модове

Във всеки определен момент някои от нашите схеми, стилове за справяне и емоционални състояния са неактивни, или латентни, докато други са активирани от житейски събития и определят нашето настроение и поведение. Преобладаващото състояние, в което сме в определен момент се нарича наш схема мод. По-пълна дефиниция на Схема мод е: „тези схеми, стилове на справяне или здрави поведения на даден индивид, които са активни в момента.” Всеки от нас превключва от мод на мод в течение на времето. Когато това превключване се случи, други схеми или стилове за справяне, които са били латентни, се активизират.

Схема терапията идентифицира 10 схема мода, които са групирани в 4 основни категории: Детски модове, Модове на Дезадаптивно справяне, Дезадаптивни Родителски модове и Мод на Здрав Възрастен. Някои от модовете са здравословни за индивида, докато други са дезадаптивни. Важна цел на Схема терапията е да научи пациента как да засили своя Мод на Здрав Възрастен, така, че да може да управлява, да се договаря, да се грижи или да неутрализира останалите свои модове.


Основните цели на схема терапията са:

- Да идентифицира ранните дезадаптивни схеми, които поддържат проблема на клиента и да даде разбиране за това, как те действат в ежедневните ситуации;

- Да промени дисфункционалните убеждения и да изгради алтернативни убеждения, които да могат да оборват схемите;

- Да промени дезадаптивния модел на поведение чрез управляеми стъпки и да промени стиловете на справяне, които поддържат схемите;

- Да даде на клиента умения и опит, които създават адаптивно мислене и здрави емоции;

- Да подпомогне клиента и да определи неговите неудовлетворени емоцонални нужди така, че те да бъдат посрещнати в ежедневния му живот.


90 преглеждания0 коментари