време за четене: 4 мин.
Според теорията на когнитивно-поведенческата психотерапия като базисни убеждения се определят нашите генерални, обобщени мисли и представи за себе си, другите хора и света като цяло. Те се формират в резултат на личния ни житейски опит още в ранното детство и се доизграждат и затвърждават в следващите етапи от живота ни. Тъй като се появяват много рано в живота ни, ние буквално се „срастваме” с тях и много трудно, без външна насока и осъзнатост, можем да ги отделим от цялостната си гледна точка за света.
Защо са толкова важни и защо са крайъгълен камък в работата на когнитивно-поведенческите терапевти?
Защото всъщност те определят интерпретацията, която правим за всяко, буквално всяко събитие в живота ни, за всяка емоция, която изпитваме, за всеки опит, който преживяваме. Всеки от нас е ставал свидетел на това как в една и съща ситуация няколко различни човека възприемат нещата и реагират по коренно различни начини. Вземете една неприятна, но не особено сериозна ситуация като скъсване на изпит. Единият от студентите ще я преживее тежко, ще се самоупреква и дори може да стигне до това да се откаже от ученето изобщо, за друг студент това може да засили мотивацията му и решимостта да покаже по-добре своите възможности, а трети само ще махне с ръка и ще се успокои, че има и поправителна сесия. Сигурна съм, че всеки от нас има безброй такива примери. Те са част от ежедневието ни и много лесно можем да ги открием.
Какво прави реакцията ни толкова индивидуална, толкова различна от тази на другите хора – именно убежденията, които имаме за себе си, другите и света. Те често се сравняват с оптична леща, през която гледаме света около нас, невидима за ума ни, но работеща изключително селективно и прецизно. Всички интерпретации, които правим за даден факт, събитие или действие са всъщност предопределени от нашите базисни убеждения.
Базисните ни убеждения могат да бъдат най-общо позитивни и негативни по своя характер или увреждащи и подпомагащи.
Когато животът ни се подрежда така, както ние бихме искали и нещата вървят по очаквания начин, когато имаме усещането, че се справяме, че сме способни, успешни, най-общо казано „добри”, когато другите хора ни изглеждат разбиращи и кооперативни, а светът е едно не лошо място за живот, тогава в нас се активират позитивните ни, утвърждаващи базисни убеждения.
Когато обаче претърпим неуспех, влезем в конфликт или в по-сериозна криза, тогава се активират нашите негативни базисни убеждения и като магнит започват да привличат към себе си уж неоспорими доказателства за това колко слаби, неуспешни или некадърни сме, колко са лоши хората и как светът е едно несигурно и ужасно място за живот. Разбира се, ние сме много далеко от осъзнаването на този процес на активирането им и от това как изведнъж преобразяват всичко около нас. Най-често си казваме – случи ми се нещо неприятно, еди кой си ми създава проблем и т.н. – тоест – фокусираме се върху събитието и нашата реакция, но не и върху интерпретацията, която правим и която зависи в много висока степен от нашите базисни убеждения.
Много често нашите увреждащи, негативни базисни убеждения не отговарят на това, което се случва в реалността ни на пораснали хора. Това е така, защото както казахме и в началото, базисните убеждения се формират в ранна детска възраст, когато най-често човек се сбъсква с неуспехи и трудности в справянето и с най-елементарни аспекти от живота. В последствие, с натрупването на опит, човек започва все по-лесно и все по-успешно да се справя, започва да разширява обхвата на своите действия, пораства и става самостоятелен, но увреждащото базисно убеждение, свързано с неуспех, провал, слабост или общо недоверие към хората и света, може да остане непроменено и да продължи да влияе върху начина, по който интерпретира своите мисли и чувства, както и случващото се с него.
Кои са най-разпространените негативни базисни убеждения?
1. Базисни убеждения за безпомощност – „Аз съм слаб”, „Аз съм губещ”, „Аз съм в капан”.
2. Базисни убеждения за беполезност – „Аз съм лош”, Аз не заслужавам да живея”, „Аз съм безполезен”.
3. Базисни убеждение, че не заслужаваме обич – „Никой не ме обича”, „Аз ще си остана сам/а”.
4. Базисни убеждения за другите хора – „Хората са лоши”, „Не мога да се доверя на никого”. „Хората се възползват от мен”.
5. Базисни убеждения за външна опасност – „Светът е опасно място”, „Нищо няма да се получи както трябва”.
Негативните, увреждащи базисни убеждения могат да окажат сериозни последици върху нашето усещане за справяне и благополучие и върху нашето психическо състояние като цяло.
Ето какви са най-честите междуличностни проблеми и проблеми с психическото ни здраве, които могат да възникнат в резултат на въздействието на нашите негативни базисни убеждения -
- Междуличностни проблеми
- Проблеми на психичното здраве
- Трудност да се довериш на другия
- Депресия
- Чувство за неадекватност в отношенията
- Тревожност
- Засилено чувство на ревност
- Злоупотреба с вещества
- Прекалена агресивност и противопоставяне в отношенията
- Трудно справяне със стреса
- Поставяне нуждите на другите над собствените потребности
- Ниска самооценка
И като заключение, бих искала да откроя най-важните факти за базисните убеждения, които е добре да знаем (и използваме при случай).
- Хората не се раждат със своите базисни убеждения – те ги научават и в последствие ги затвърждават.
- Базисните убеждения обикновено се формират в детсвото, но могат и да се придобият и по-късно, в зряла възраст – при травматични или стресови преживавания.
- Информацията от външния свят, която опровергава негативното базисно убеждение или му противоречи, най-често бива игнорирана (неосъзнато).
- Негативните базисни убеждения не са задължително верни, независимо че се преживяват като такива.
- Негативните базисни убеждения са обикновено много упорити и трайни.
- И най-важното – те подлежат на промяна!